ето, че ставам едно цяло.
и чувството е странно, сякаш нещо в мен се е пробудило и се е прозяло.

все едно въздухът около мен
е влажен, оттука е топъл, оттам пък - студен.
и така - вече ден.

приемам
всичко, което съм бил,
всичко, което съм постигнал
и всяка грешка, която съм допуснал,
всеки завой, по който съм свил,
всичко, което не съм достигнал,
и всеки миг, който не съм пропуснал,
за част
неразделна
от това, което всъщност съм аз.

и, дори да не мога да бъда пред вас силният, умният,
който света и човека
за нищо ги няма, аз вече потеглих по тая пътека.
цяла пустиня оставих
зад себе си, спомних си всичко, което забравих.

избърсах сърцето от прах.
и живота посрещам без страх.