иде неизбежното.
“две години ти трябват”, рекоха ми, две години, и съм щял да се оправя. сега съм бил лапе. ми лапе съм. и не ща да се оправям, не ща да поумнявам по техните критерии.
и, теглейки им сочната българска майна, ето, че стигнах до точно това. поех по пътя, който мразя. а, ако взема да стигна твърде далече, за да се отклоня от него, без да съм запълнил празнотата в сърцето си, мога да считам (изкуших се да напиша “можете да считате”, ама кой ли го чете това) живота си за похабен.
творчеството вече не ми доставя щастие, нито дори удовлетворение. красотата съм приел за нещо обичайно. а концепциите за чувство, за дефектна, човешка преценка (каква ирония - а аз въобще не си правя труда да преценявам ситуациите, в които попадам), за обич и тъга, и безброй още, са ми чужди.
в ума - идиот, в душата - изрод. сляп и сакат.
и ми остава само да псувам, да псувам…
нещата не се приемат, те или са, или не са.
Защо го направи, защо. :/
Изобщо не трябваше.
нито си идиот, нито изрод. след две години ще си променен, да, но няма да е в посоката, в която мислиш. запомни го тва, набий си го в главата.
ако не искаш да се чувстваш празен, не си го позволявай. търси това, което ще те кара да се чувстваш “пълен” и щастлив. или човекът, който може да го стори. търси, търси, търси, търси. и не се поддавай на такива настроения. ‘шото те сполетяват всеки, въпросът е как го преживяваш. приеми ги като… като част от непрекъснат кръговрат. ако си много тъжен - задължително по-късно ще си много щастлив. ако си много щастлив - задължително после ще си много тъжен. балансът, колкото и тъпо да звучи, си иска своето.
на теб в крайна сметка ти остава само да се надяваш. ‘щото няма лек против празнотата, или поне още никой не е открил такъв. единственото спасение е да не се отчайваш…
да, ще кажеш сигурно, че съм твърде оптимистична. обаче тва не е оптимизъм, believe it or not. това точно състояние и времето, което е нужно, за да се излезе от него, никога не са били, не могат и няма да бъдат изпълнени с оптимизъм. и, да, мисля, че ми е ясно как се чувстваш и…
просто те моля. моля те.
не се предавай.
(Теди)