бързам да го кажа, преди главата ми да се е вързала на възел – свободен съм.
и смятам такъв да си остана!
Архив за декември, 2007
28
дек
07
свободен
27
дек
07
балиго
yo yo yo yo yo yo – i kill the rock rock rock rock rock yo
then she killed my brain brain brain brain brain brain brain brain
nothing hurts anymore – nevermind… then she killed my
пожелавам ви весели задници!
чакам предложения как се разпознава един весел задник.
в ретроспекция на изминалата ми 15-та година, ето някои от любимите ми отзиви за моята не особено скромна персона.
„Абе пич,ти си като някаква черна станция.“
libitina aislinn от егмонта
„ти не си у ред … просто ти чета простотиите … никаква цел , никаква логика в твоите действия и мисли … твоето не е музика … твоето си е … метъл чалга … (suicide отново) От душа не става . трябва и акъл“
д. н., виртуозен китарист и въобще голям шемет
(истинското име взе да излиза на първо място в гугъл и отново го съкратих на инициали; след 1 ден още стои, иди го разбери гугъла; чакам те да напишеш нещо :D)
„ахахахахахах, толкова ми е жал за теб че ще се пръсна от хилеж“
dexter, пак от егмонта
„един цивилизован гамен и нищо повече!“
„знаеш ли кои се бунтуват срещу бащите си? ИЗВРАТЕНИТЕ се бунтуват срещу бащите си!“
баща ми
„Ti ne si zadnik… ti si typ, prost maloumen glupak…GOLQM TYPANAR.Ne ti iskam pove4e nikakva prikazka, za6toto si smotan,nevyzpitan i nedodqlan,Seriozno 4ovek mn si zle“
„… и се радвам че ти се радваш че те наричам задник“
мария от бъ клас
списъкът вероятно ще бъде допълнен.
22
дек
07
бре…
ей, че ясно и артикулирано разделение/избор между романтиката в простотата на миналото (което е недостижимо…) и красотата в настоящето, с всичките й усложнения…
и неприятно при тва. ама то такова и трябва да бъде, де. най-после странният ми характер ще ме забърка в подобаваща каша…
22
дек
07
пост
посветен на (какво правих преди обяд? а, да) спането, фотошопа, мира, мешката, васил (да е жив и здрав и по-често да си празнува рождения ден), пуретите, пицата, водката (завой клуб xD), последвалата излагация (среден коефициент 3337 от 10 по оценката на трима души), ем (от която повече няма да се плаша), мани с яката коса, зона 51, групите от декаденс нещоси феста (и най-вече на симболик, които имат някви нови песни, които са поне толкова яки, колкото старите soilwork), публиката на декаденс нещо си феста (която ме остави целия в синини и мускулна треска), девойката, която скоро май ще поразочаровам, веригата (която не съм забравил да въртя) и онзи прът (който трети ден стърчеше пред нас, преди да понесе гнева на веригата; обръщение към него: хората ще го прочетат ся тва нещо, на ти сила сега, да те видим какво ще направиш). и на всичко останало и всички останали.
и най-вече на най-тъпата фиксидея на света: отчаяно да се опитвам да не мисля xD
паднаха ми гумите и тичам на място.
21
дек
07
концертът на 1 ег
след като бях прекарал един училищен предиобед, в който най-приятното беше, че чалгарите в съседната стая пуснаха любимия ми „бай иван“ (-иване, пуснаха песен за тебе! -коя, бе? -ми „бай иван“!), а най-интересното – новата прическа на мани (аххахах), в пет без нещо хванах втората сто и осемнайска, която ми падна и се занесох в квартала на жоро от почивка, а именно в почивка, по-точно, в първа езикова гимназия „фредерик жолио-кюри“. вътре срещнах зийк (за втори път днес), аш и стан, които бяха дошли само за малко… хел ни се метна подобаващо на вратовете и след малко си запробивахме път с нея, мишел, лу и не помня кой още (а, спомних си – киро също, пламбето и досадния не знам дали и те, ама бяха в крайната дестинация; затва пък калекс предпочетоха да останат отзад) към първите редове, където видяхме анто с бас и сини цайси, славея с къса коса и още разни екземпляри. дара метна зъл поглед :D
концертът беше нашарен с кви ли не кретении (даже към края се сетиха да изгасят част от осветлението), а хел и киро бяха последни. хел, като една себеуважаваща се хел, още в самото начало се паникоса, нали, както си му е редът… после й дадох едно мое листо за късмет, но дръжката му се скъса…
двама пича – ники с клавир и един с китара хванаха да свирят разни добре познати мотиви и аз като заразмятах една ми ти коса, като взех да се излагам… външните наблюдатели после твърдяха, че хората са снимали мене вместо тия на сцената. тва не щото бях толкоз интересен, ми щото пичовете си свиреха адски добре, ама звукарят яко им беше осрал всичко и звучеше, все едно дигат шум на поразия.
предпоследната песен половината народ я взе за последна (ми нищо чудно, тя беше няква такава протяааааажна, финализираща) и се изнесе. пропуск. междувременно еск дойде и подбра сума ти народ – калекс, мани, ани, ивет и прочие. хел и киро се възкачиха на сцената, сингбекът се завъртя (мислех, че е тоя, който аз направих, но досадния и пламбето се оказа, че бяха направили по-добър) и като се разтанцуваха, па като запяха… преждеспоменатите танцьорки ги нямаше, киро не беше с костюма си, но… стана адски, ама адски добре. беден ми е речникът на суперлативи да опиша колко адско стана… искам като баба гйоца да владея думите, ама нъцки, изгубих го и тва умение някъде по пътя…
после, след като за пореден път употребих умението си да ставам невидим в автобус, отидохме на кафе в „скарлет“. оттогава допреди малко, когато майката ми се изхрачи върху душата с разговори за безсмислици, ме държеше една такава лекота…
лекота, лекота, ама безцветна бе дееба…
(не, този пост не е забравеният. онзи е изгубен завинаги.)
форумът на ssk ме провокира да разсъждавам върху външни въпроси – нещо, което не бях правил от сума ти време. понеже не ми дремеше, а и още не ми дреме особено. но ето, че намерих връзка и причина защо да дискутирам разни работи с разни хора. и ето първото ми размишление за живота, вселената и всичко останало от половин година насам…
националсоциализъм (нацизъм) ::
да вярваш, че хората, чиито прадядовци са живели там, където е живял твоят дядо, са по-голяма работа от всички останали.
национализъм ::
да вярваш, че хората, чиито прадядовци са живели там, където е живял и твоят дядо, трябва да ти бъдат по-близки от всички останали.
или нещо подобно. вече го забравих.
15
дек
07
като на кино
преди няколко минути, смятах да напиша първия си пост в този блог, представляващ интерес за тези, незапознати с това що за животно съм.
после го забравих.
но ето, че идат най-фиксираните/фокусираните моменти от годината.
днес оставих майката да чете текстове на in flames и излязох навън. седнах на една пейка в морската и гледах хората. и видях. видях как някои хора съществуват с повече кадри в секунда от други. доставя ми известно удоволствие да ги гледам. и… когато погледнах надолу, видях и себе си такъв.
по-късно срещнах мира с някакви нейни авери, сред които джибрата. е няма такъв като него просто :Р дразнещ с простотиите си, ама някакси кефещо-дразнещ, щото, ако в тоя свят някой успява да бъде такъв кретен, то той определено е несериозен. затова пък има егаси филмовото присъствие. моменти, след като се разделих с тях, открих нещо много странно, свързано с него. щях да пиша в блога колко странно е да откриеш мистерия около някой, когото наричат „джибрата“, ама забравих за какво ставаше дума.
днес беше хубав ден (:
а прекрасната с китарата от оня ден вчера ме разочарова… изчезнали са хората, които търся, и това е. изчезнали с времето и с времената. и никакво бъдеще не виждам без тях…
13
дек
07
„нощта е най-тъмна…“
някой пита ли го? някой спирал ли се е, впервал ли е поглед в слънцето с тих въпрос:
„как си, брато“?
е, аз не познавам такъв.
и на слънцето му е тежко.
всъщност, огньовете на неговите простички ядрени реакции тежат повече от грижите на всички нас, взети заедно.
почувствахте ли се маловажни?
но то никога дори не си е помисляло да не изгрее.
let’s reunite and brush the dust away…
така е то
но вятърът ще отвее праха
а чудодейният отговор наистина се крие в clayman,
но не мога да го разбера, преди сам да съм го достигнал.
искам да се запозная с андерш фриден.
струва ми се, че бихме имали доста да си кажем.
13
дек
07
мамка му.
от кристалната повърхност снощи се откъсна още една люспа прах (благодарение на мира).
и благодарение на уважаемата г-жа цекова, днес на мястото й пльокна кал.
