Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.
Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.
Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.

Димитър Воев

закъсня ли тази песен?

е. ли ми посочи приликата между мен и воев или просто беше крайно време сам да я забележа? не искам крайно време, искам начално. а оня изблик пред т.? какво за него? защо ли имам чувството, че повече друг няма да има? (а ето, докато пиша тва, и вече приижда на парцали xD)
и съм станал зависим от хора като м. (марче не си ти), които да оправдаят несигурносттанерешителносттанереалността ми с безполезни, макар и донякъде интересни псевдопсихофилософски разговори…

да бъда щастлив или да бъда нещо?
лол-