някой пита ли го? някой спирал ли се е, впервал ли е поглед в слънцето с тих въпрос:
“как си, брато”?
е, аз не познавам такъв.

и на слънцето му е тежко.
всъщност, огньовете на неговите простички ядрени реакции тежат повече от грижите на всички нас, взети заедно.

почувствахте ли се маловажни?
но то никога дори не си е помисляло да не изгрее.

let’s reunite and brush the dust away…
така е то
но вятърът ще отвее праха

а чудодейният отговор наистина се крие в clayman,
но не мога да го разбера, преди сам да съм го достигнал.
искам да се запозная с андерш фриден.
струва ми се, че бихме имали доста да си кажем.