ей, че ясно и артикулирано разделение/избор между романтиката в простотата на миналото (което е недостижимо…) и красотата в настоящето, с всичките й усложнения…
и неприятно при тва. ама то такова и трябва да бъде, де. най-после странният ми характер ще ме забърка в подобаваща каша…
0 Отговори to “бре…”