дуел

ssk ме предизвика на дуел. брей. избирам за оръжие ром. който се напий пръв печели.

начи незнайно защо и как съм на някъв самотен остров [написах "разговор"]. убил съм ssk и съм му зел жената, охааа. ще има иако сръбска музика и скубанье под мишниците. и начи имам със 7 албума, които мога не само да ги слушам, ми и да си ги избера даже, егаси. тука има някаква намеса от ТЯХНА страна. 7 са прекалено малко, за да напиша с тях „help“ на пясъка (кво бе, по филмите винаги го правят и никога не действа)… тъй, начи.

първият албум, за който се сещам, когато си мисля кой ми е любимият албум
тва не значи, че ми е най-любимият, но нищо
не е сложно за обяснение, ама е сложно за разбиране
а и ме мързи
добре де, досега сто пъти да съм го обяснил
и пак нищо да не се е разбрало
e clayman на in flames.

в този албум дълго време намирах себе си. бях си наумил да разгадая посланието, което носи, в цялата му… цялост и го приемах като едва ли не лично предизвикатество. уви, „апатията“, която така приличаше на описаната в албума, ме поизостави май и личностните ми кризи свиха по малко по-друг път. е, на острова, докато не съм зает с жената на ssk, ще имам доста време да мисля.

следва една компилацийка от песни из албумите soundtrack to your escape, reroute to remain (дето много ги мразят), whoracle и colony, пак на същите. просто не мога да се откажа от някои песни и тва е. вива ла пиратството и на фидел кастро шапката също вива.

дотук айде от мен да мине два. после може да ги направя да се броят за три, ако не се сетя още.

дарк транквилити (тва име ацки обичам да го пиша тъй) нямат цял албум, който да си зема. сори момчета.

soilwork. охааа че ми се дослушаха. колебая се между figure number five, natural born chaos и stabbing the drama. може и sworn to a great divide – най-после да си го изслушам целия xD айде да е natural born chaos.

from autumn to ashes. [и ко кат са емо??] тук наградата да прекара един живот с мен определено печели holding a wolf by the ears. обожавам го тоя албум. просто има адски много да се чуе и прочете…

grendel – harsh generation. тука сигурно кьорава китара няма, ама нищо. води се industrial/harsh ebm, демек има много тупца тупца и агресия. пътуващ (:

svarrogh – lady vitosha. мамка му мамка му мамка му, как можах да се сетя за тоя албум чак като го прелистих в media library-то? велик, велик, велик албум. на него ще основа новия свят, с виолетово небе… една огромна луна, мъдреща се в небето денем… и една черна, нощна…

подгласници ::
[тва звучи като някаква възглавничка, която си я слагаш под гласните струни и гласът ти не се накъсва като пееш тихо и фалшиво ин флеймс на гаджето... всъщност вече има такова нещо, казва се бира]
hollenthon – with vilest of worms to dwell. също много готина музичка. симфоничен блек/мелодичен дет. пеят за разни пичозни войни и дракони ебачи. яко надъхва, ама писва.
lacuna coil – karmacode. почти достатъчно оригинален.
джендема – в бялата точка на европа. адски ми е любим тоя албум. може да го взема да ми напомня за останалия свят (;
theatre of tragedy – storm, theatre of tragedy. нямам достатъчно любими песни от тях, ама си струва да се слушат.
what’s he building in there – what’s he building in there. адски готина история има тука, но не е музика за остров (: горещо го препоръчвам тоя албум.
нова генерация, ревю – всичко. тях ги знам по сърце и душа ((: няма какво да ги вземам – оставили са следата си в мен.

после може и да напиша някъв по-сериозен пост, ако можех да изградя човечество със седем албума кво-що
ама сигурно няма

стотинки с остриета

на infinitely
със триста цитри
с трети мост
аз съм прост

ураган от черен пясък кожата изпепелява.
чу далечен птичи крясък, в страх косата побелява.
плът от костите се стича, кръв обагря небесата.
и си казваш: „баси пича!“. [тъй се казваш]
съдиш само по косата.

гниди гъгнат в гняв и болка
гният гадни, недоносени.
над световното дърво са ни
припокрили с нескопосани
ципокрили пеперуди.
хищни са – серат коприна.
(а светът е за двамина!
два етажа! два комина!

…нещо в мислите се срина.
скобата така остана -
кльощава, недоебана.

измъкни се.
ил’ гръмни се.

история с автобус

(по действителен случай; разкрасена подобаващо за по-висока литературна „стойност“; демек половината не е вярно)

герои:
момчето (исус) – зевзек.
момичето – дама на зевзека.
контрольорката – представител на тираничната власт.
шофьор, ученици, пенсионери

действие първо и последно, момче и момиче в средно претъпкан автобус. момчето седи на седалката, а момичето стои право в обятията му.
момичето: ето я, идва!
момчето: шшт! не й обръщай внимание!
момичето шари с очи. момчето открадва, или по-скоро й лепва поредната целувка. контрольорката минава покрай тях и обира седналите нататък.
момчето: веднъж като мине покрай теб, ти се е разминало…
контрольорката: (връща се) ей, вие там, билети или карти..?
двамата не я чуват, или не й обръщат внимание.
контрольорката: вие там, двамата! платихте ли си?
вече не може да има съмнение за кого става дума.
момчето: (кокори се) щооо?
контрольорката: платихте ли си, питам!
момчето: дааа.
контрольорката го поглежда вкаменяващо.
момчето: добре, де, щом не приемате единия отговор, защо питате?
контрольорката: плащайте си, или ще слезете!
момчето: ми ще слезем, я, няма цяла вечер да се возим.
контрольорката изръмжава нещо от рода на „я не ми се прави на оригинален“. момчето и момичето си купуват билети.
момичето: виж сега какво стана! дай сега да си сменим местата!
момчето се изправя, а момичето сяда пред него. уви, ласките им са възпрепятствани от ръката на някаква леля. момчето се промушва под бариерата, която междувременно се прибира на мястото си.
лелята: (добродушно) добре, сега за теб ли да се хвана?
момчето: ми, нямам против. ама горе има дръжки. (сочи нагоре)
лелята се хваща за една от висящите дръжки и всички са щастливи до момента, в който не наближават общината
момчето: уви, тук ще се наложи да те оставя.
сбогуват се, разменят целувки и прочие. момчето се втурва към вратата, но тя се затваря под носа му, удряйки го в челото
момчето: льох!
контрольорката: кво льох?
момчето: умрях!
момчето си провира ръката през уплътнението между двете врати и я размахва със свити среден и безименен пръст. отвън го сочат. автобусът тръгва.
пътник: няма ли бутон?
момчето намира голямото червено копче „stop“ и го натиска, уви, безрезултатно.
момчето: (към контрольорката) извинявайте, може ли да ме свалите от автобуса? изгонете ме, нямам билет! (изсипва билетите от портфейла си) и пари нямам! (придържа с пръст двата лева в единия край на портфейла) правя се на интересен! (размахва ръце; обръща се към някаква развеселена ученичка) ей, имаш ли цигара?
ученичката вади от джоба си пакет горна джумая и подава на момчето цигара. момчето я пали, дърпа си от нея с пълно гърло и избухва в кашлица
момчето: (през кашлицата) пу-кхъ-кхъ-пуша-кхъ-кхъ-кхъ-в рейса!-кхъ-кхъ-ой! ой!-кхъ-кхъ…
безрезултатно. момчето избутва цигарата през уплътнението и дочаква автобуса да достигне до спирката.
момчето скача от автобуса

[егаси, още ли четеш? o0]

epic phail

ето, че пораствам, край. и, понеже така и не си избрах един от световете, които бяха пред мен (а сега дори не помня какви са), бух в общия. от известно време си задавам един въпрос: с какво толкова съм различен, по-добър от останалите? вече не мога да намеря отговор. [следват забравени думи]
провалих се. [ "(((:" ми става навик. ]
утре ще си набележа нова бляскава цел, за да тръгна покрай нея (дори не право след нея). но… ще бъде жалка. не успях да надхвърля човешкото, а втори шанс има ли? има, ама друг път.
от различен станах само неприятен. в америката „специални“ викат на малоумните.

megadeth – a tout le monde

криви макарони

„Мри, като не си мал!“
[цикличната композиция иде от само себе си.
отхвърлям я мъжки.]
„Мри, като не си мал!“
Скърцанията на химикал,
пишещ светлосиньо, на пресекулки
[суросинкяво на цепленки!! ^^^]
оглася депото
и събаря безброй лилави ледени висулки,
по-къси от микрон.
гледам гишето през крив макарон.
(излизам и се лутам из тълпата.
тя пък знае къде отива.
горката.)
присядам в един вход с фас в устата.
невидима броеница в ръката.
едно по едно падат зърната
и кехлибарът се пръска по земята.
(и оставам с пръст в устата,
и без дори примка в ръката.
отивам да скоча в реката)

стих!

нощ.
вятър!
театър!!!

лист по лист по лист се рони.
съкращават се отдолу клони,
криви като макарони.
рицари във кални брони
на колене се носят.
един жена си гони,
но не е в тва въпросът.

небето си настъргва сирене,
градът задрямал мирен е.
дали безплатен е?
чакъл сред лещата намираме.
зъбът – за вадене.

нощ!
вятър!!
театър!!!
разхожда се самотен психиатър!!!!!

come clarity

ей, затри ми се предният вариант на поста. а беше толкова хубав.

надеждата за моето бъдеще се крепи на съдържанието на предстоящия албум на in flames. яко, яко

едно „спи ми се“ беше чуто като „пие ми се“ и в резултат на това с „прекрасната с китарата“ (в случая без китара) отидохме в морската с пат-ром-че „капитан фред“, кило бира и торба форнети… с преполовяването на алкохола вече бяхме прегърнати и прочие. но с изтрезняването въобще не прекратихме „прочие“-то, напротив… и в един момент, може би точно когато осъзнах пълното безсмислие на цялата тази история и го изразих гласно (за нейно адско разочарование…), а може и преди тва да е било, се усетих, че гласът й и думите й са като от ново българско кино. може би като на мацката от оня филм, дето отвлякоха професора и го заключиха в парното. а той си халюцинираше… искам и аз така. и сега въпросът е дали да вляза във филма й и да изляза оттам с пробудени емоции, или отново не бих успял? ненужни отбивки няма. от мен си зависи. и какво ли ще стане в понеделник? щом само спомените ми напомнят за случилото се преди броени часове…

около 7:30 се прибрах. бях известен от нашите, че славея ми е звъняла, метнах ябълка-две в гърлото, дигнах си чуковете и към зоната. уик-уик-уик-уикеда, уикеда, уикеда, в състав ерол – бас, роската – китара, владо попа от контрол – тъпани и един клавирист, дето издаваше странни звуци и му забравих името. пък и сума ти лица видях, ум да ти зайде. отначало ми причерняваше и все се скатавах, но после, като загрях, се метнах в екшъна и също най-отпред до края на шоуто. по едно време ерол се умори и ни накара да насядаме заедно с него, и тъй изсвириха една песен седнали… после свириха „иван“ и аз, нали съм добро дете, суфлирах първи и трети куплет *гордо* xD „боби“ аз я започнах със следния текст, понеже бандата се назландисваше:
сутрин ставам рано, с първи петли,
някъде към десет-десет и нещо,
не помня какъв беше текстът по-нататък,
но кво ме ебе, мамата си трака!
а „че гевара“ главно публиката пя xD
абе болница, егаси ^^

днес

днес… беше доста голям ден. макар и сигурно да съм се провалил най-глупаво на класното по математика. удари ме на поезия, то тва не се забравя, и се получи това. после солидно се полигавих със съучениците си (имало и свестни деца в тоя клас, уви, само метъли. което е притесняващо) и за пръв път тази седмица не оставах след часовете. в буса се качих пред зоркото око на контрольорката и пак минах на аванта, някой ден късметът ще ми изневери и ще трябва да си купя билет.

чушка.
*чуш чуш*
стига бе.

после… се прибрах и… извъртането на глава към училищната програма вече не може да ми помогне.
ани (:
последните две седмици беше уместно да се неслучат. извинявай, пък :Р
и… открих. открих себе си в писанията на мира и в оня албум на сварог… магия, съща магия.

повод за убийство

Сега стреляй, без колебание, стреляй за себе си. Без повод, защото ако го намериш, ще вземеш да се откажеш, познавам те. Не мисли, поне веднъж не мисли, само чувствай, стани едно с този железен молив, пишещ смърт. Стреляй!

от мира

може да се чете и като паралел на поста на ssk, но нима би било..?

мечтай, все едно ще живееш вечно, живей, сакчеде утре ще пукнеш.
така може и да не забележиш, че си умрял оня ден

и в тая връзка…
най-тегне мрътвец
…се намира ено нещо