абе гледам че всички са взели да пишат разни сметки-равносметки, та реших и аз барабар петко с блогерите.
ама понеже ме мързи и взех, че копирах ей тва, дето го бях писал в хекса преди… седмица?

2007 определено беше най-голямата година. случиха ми се като че ли повече неща, отколкото през времето на останалото ми съществувание, но пак не ми стигат.

тръгнах по стъпките на своята „майка“ хел (hi mom im on teh internets) и вече ме знае половин варна, а аз познавам около четвърт xD намерих и нови… хмм, приятели? мисля, че уместно употребявам думичката тук. ама не на прехвалената обсерватория, от която на първата седмица ми тафиха телефона, пуста да опустее (тя вече опустя, де; станах свидетел на падението на едно от големите метълски сборни места във варна; беше забавно) осъзнах колко ценя всички, чиито, ако не друго, то поне симпатии съм спечелил с някое от многото си лица (вие си мислите, че са маски, ама на мене черепните ми кости се местят)

написах сума ти неща, усъвършенствах властта си над словото и музиката. само дето попрезрях думите. затова сигурно пиша ексклузивно с малки букви и странни речеви обрати, не знам. психиката ми още отказва да работи като хората. изпуснах отбивка от пътя, в която можех да намеря пропаст… или нещо адски, адски ценно. егаси

купих си китара. изборът ми май не беше особено добър, но затова пък задобрявам стабилно. успях да събера и да разпадна вокално-инструментален състав „затъмнение“ дори преди да се съберем всички на едно място. в момента отново го събирам, май със забележимо по-голям успех, но пък със значително намалял ентусиазъм…

мобилизирах се и влязох отново във форма. затова пък хроничната ми мизерия се влоши. сигурно съм изхабил една малка горичка под формата на носни кърпички. поработих май върху общата си култура, писах статии в уикипедия, прослушах адски много музика. научих се да харесвам старите soilwork, при което всякакви свръхбрутални музики вече ми се струват просто скучни. обиколих разни места. бях в каварна, в добрич, в софия. на последното си изкарах един солиден приток на кинти. бях по сума ти концерти, присъствах и на легендарното Пого на Хиподил. напих се за пръв (и втори, и трети, и прочие) път. пробвах трева и тютюн. не ме грабнаха. разбрах колко искам да опитам някакъв силен халюциноген, обаче. изядох един-два яки шамара да се опомням докле е време, както и маса гъдел (трябва по-бързо да се сещам, че гъдел нямам егаси). почнах да казвам и много „егаси“, до момента в който се прекръстих на егасимус. сдобих се с мешка и отново си докопах веригата. убедих родителите си, че съм се смахнал съвсем. междувременно училищният ми успех рязко спадна, ама ще го оправя, няма да се дам.

и, последно по ред, щото е първо по важност, не че другите са подредени по важност, де, даже напротив, затъпях. поумнях адски много и какво направих с новопридобития си акъл? изгубих го. е те тва ако не е в мой стил бог да ма убий.

p.s.: днес чествам една година АПАТИЯ. да е жива и здрава и да свършва по-бързо егаси

адски ми е трудно да повярвам, че оттогава са минали само 9 дни. имам чувството, че има поне месец, откак го написах това. през последната седмица ми се случиха сума ти неща ииии…. бе както и да е.