криви макарони

“Мри, като не си мал!”
[цикличната композиция иде от само себе си.
отхвърлям я мъжки.]
“Мри, като не си мал!”
Скърцанията на химикал,
пишещ светлосиньо, на пресекулки
[суросинкяво на цепленки!! ^^^]
оглася депото
и събаря безброй лилави ледени висулки,
по-къси от микрон.
гледам гишето през крив макарон.
(излизам и се лутам из тълпата.
тя пък знае къде отива.
горката.)
присядам в един вход с фас в устата.
невидима броеница в ръката.
едно по едно падат зърната
и кехлибарът се пръска по земята.
(и оставам с пръст в устата,
и без дори примка в ръката.
отивам да скоча в реката)

стих!

нощ.
вятър!
театър!!!

лист по лист по лист се рони.
съкращават се отдолу клони,
криви като макарони.
рицари във кални брони
на колене се носят.
един жена си гони,
но не е в тва въпросът.

небето си настъргва сирене,
градът задрямал мирен е.
дали безплатен е?
чакъл сред лещата намираме.
зъбът - за вадене.

нощ!
вятър!!
театър!!!
разхожда се самотен психиатър!!!!!