нощ.
вятър!
театър!!!

лист по лист по лист се рони.
съкращават се отдолу клони,
криви като макарони.
рицари във кални брони
на колене се носят.
един жена си гони,
но не е в тва въпросът.

небето си настъргва сирене,
градът задрямал мирен е.
дали безплатен е?
чакъл сред лещата намираме.
зъбът - за вадене.

нощ!
вятър!!
театър!!!
разхожда се самотен психиатър!!!!!