ето, че пораствам, край. и, понеже така и не си избрах един от световете, които бяха пред мен (а сега дори не помня какви са), бух в общия. от известно време си задавам един въпрос: с какво толкова съм различен, по-добър от останалите? вече не мога да намеря отговор. [следват забравени думи]
провалих се. [ "(((:" ми става навик. ]
утре ще си набележа нова бляскава цел, за да тръгна покрай нея (дори не право след нея). но… ще бъде жалка. не успях да надхвърля човешкото, а втори шанс има ли? има, ама друг път.
от различен станах само неприятен. в америката “специални” викат на малоумните.

megadeth - a tout le monde