на infinitely
със триста цитри
с трети мост
аз съм прост

ураган от черен пясък кожата изпепелява.
чу далечен птичи крясък, в страх косата побелява.
плът от костите се стича, кръв обагря небесата.
и си казваш: “баси пича!”. [тъй се казваш]
съдиш само по косата.

гниди гъгнат в гняв и болка
гният гадни, недоносени.
над световното дърво са ни
припокрили с нескопосани
ципокрили пеперуди.
хищни са - серат коприна.
(а светът е за двамина!
два етажа! два комина!

…нещо в мислите се срина.
скобата така остана -
кльощава, недоебана.

измъкни се.
ил’ гръмни се.