неприятно ми е да бъда този, който получава отговор от рода на:
отказваш се още на въведението – или си малък бог на квантовата физика или взимаш нещата твърде навътре
по дяволите и за бога, не искам да чета такива неща
по-тъпи са даже от мен [какво беше писала вени г. за обективизацията]
не се пише така, деца! не се пише така
грх… неприятно ми е вече да го пиша тоя блог… хората, които могат да ме разберат, не го четат… той [аз] вече не съществува, разклони се пътят ми от него…
глобализацията е най-лошото нещо, което може да се случи на света ни.
защото никва глобализация не е, ами си е чиста американизация.
а ако структурата на обществото се американизира, американизират се хората
ако се американизират хората, се американизира реалността
а ако се американизира реалността всичко си е ебало майката
[and in this kind of town,
say, you kick somebody in the head,
they'll most likely sue you
but mad, they don't get mad...]
всякакво модерно строителство приемам за лична обида!
отново празнота, отчайваща празнота, но поглъщаща дори и отчаянието (дали, след като напиша това, ще ми го даде?) искам си неделята и понеделника, с виолетовата прекрасна и с пробуждането, в което сънят поздрави деня… [искам на маруся xD] нима всичко се разпада? [дори идолът ми - не ми е ясно той ли е - не е ли...
упражнение за читателя [понеже авторът не може да го направи]
кой е написал yesterworld на dark tranquillity? докъде sundin пише текстовете на in flames?]
бивам обичан и мразен, излъгах те пак, не го осъзнавам…
[самотата, санчо, е като салама... тя е страх от това да си самодостатъчен]
бля.
[мегафон] the rebellion has started… [шепот] inside my head…
(днес намерих място, което ме мрази
и сам съм си го направил така
and it hit me hard)
пореден край?
този път – окончателен?
[и те така...]
[значи,] но аз открих разликата между себе си и… прочие. докато ония мухльовци живеят във вътрешните си светове, този мухльо (аз) нося в себе си единствено семето на света. и цялата тази апатия е негова защита – да не покълне в един най-обикновен несъвършен човек. да не отиде зян. но аз не зная вече как да го посея, чувствам, че не мога, не чувствам, че мога. тогава нека порасте и на свой ред разпръсне семена… и предаде щафетата нататък.
[да не забележа, че съм се събудил...?]
!
- тая мъгла не е на добре – каза чистачката. – времето ще се развали.
времето, уви, си течеше сравнително нормално, докато аз карах главата на отражението си да променя лика си и изчезва. а после се качихме на покрива и празното сиво небе беше на един юмрук разстояние.
in the kinetic energy of a moving fist
lies the birth-machine for a parallel universe…
кулите на новия свят се подаваха от върховете на блоковете… вълкът ни гледаше с интерес [и] с двете си различни очи – дали той беше светът?
neo-wolf, but older again than the lupus itself
linked its fur to the gyroscope of time – a collection of failures
а после бог е праволинейно копеле, все едно съм си пил кафето с него. и останах без олипс
промяната не трябва да бъде промяна
светът трябва за един миг да стане такъв, какъвто винаги е бил
