04
фев
08

днес щяхме да разрушим света

- тая мъгла не е на добре - каза чистачката. - времето ще се развали.

времето, уви, си течеше сравнително нормално, докато аз карах главата на отражението си да променя лика си и изчезва. а после се качихме на покрива и празното сиво небе беше на един юмрук разстояние.

in the kinetic energy of a moving fist
lies the birth-machine for a parallel universe…

кулите на новия свят се подаваха от върховете на блоковете… вълкът ни гледаше с интерес [и] с двете си различни очи - дали той беше светът?

neo-wolf, but older again than the lupus itself
linked its fur to the gyroscope of time - a collection of failures

а после бог е праволинейно копеле, все едно съм си пил кафето с него. и останах без олипс

промяната не трябва да бъде промяна
светът трябва за един миг да стане такъв, какъвто винаги е бил


1 Отговор to “днес щяхме да разрушим света”


  1. 1 Теди 5 февруари 2008 в 7:11 pm

    Аз пък ще взема да те питам един банално тривиален въпрос. Що не влизаш в скайп?

Вашият коментар