история с автобус

(по действителен случай; разкрасена подобаващо за по-висока литературна “стойност”; демек половината не е вярно)

герои:
момчето (исус) - зевзек.
момичето - дама на зевзека.
контрольорката - представител на тираничната власт.
шофьор, ученици, пенсионери

действие първо и последно, момче и момиче в средно претъпкан автобус. момчето седи на седалката, а момичето стои право в обятията му.
момичето: ето я, идва!
момчето: шшт! не й обръщай внимание!
момичето шари с очи. момчето открадва, или по-скоро й лепва поредната целувка. контрольорката минава покрай тях и обира седналите нататък.
момчето: веднъж като мине покрай теб, ти се е разминало…
контрольорката: (връща се) ей, вие там, билети или карти..?
двамата не я чуват, или не й обръщат внимание.
контрольорката: вие там, двамата! платихте ли си?
вече не може да има съмнение за кого става дума.
момчето: (кокори се) щооо?
контрольорката: платихте ли си, питам!
момчето: дааа.
контрольорката го поглежда вкаменяващо.
момчето: добре, де, щом не приемате единия отговор, защо питате?
контрольорката: плащайте си, или ще слезете!
момчето: ми ще слезем, я, няма цяла вечер да се возим.
контрольорката изръмжава нещо от рода на “я не ми се прави на оригинален”. момчето и момичето си купуват билети.
момичето: виж сега какво стана! дай сега да си сменим местата!
момчето се изправя, а момичето сяда пред него. уви, ласките им са възпрепятствани от ръката на някаква леля. момчето се промушва под бариерата, която междувременно се прибира на мястото си.
лелята: (добродушно) добре, сега за теб ли да се хвана?
момчето: ми, нямам против. ама горе има дръжки. (сочи нагоре)
лелята се хваща за една от висящите дръжки и всички са щастливи до момента, в който не наближават общината
момчето: уви, тук ще се наложи да те оставя.
сбогуват се, разменят целувки и прочие. момчето се втурва към вратата, но тя се затваря под носа му, удряйки го в челото
момчето: льох!
контрольорката: кво льох?
момчето: умрях!
момчето си провира ръката през уплътнението между двете врати и я размахва със свити среден и безименен пръст. отвън го сочат. автобусът тръгва.
пътник: няма ли бутон?
момчето намира голямото червено копче “stop” и го натиска, уви, безрезултатно.
момчето: (към контрольорката) извинявайте, може ли да ме свалите от автобуса? изгонете ме, нямам билет! (изсипва билетите от портфейла си) и пари нямам! (придържа с пръст двата лева в единия край на портфейла) правя се на интересен! (размахва ръце; обръща се към някаква развеселена ученичка) ей, имаш ли цигара?
ученичката вади от джоба си пакет горна джумая и подава на момчето цигара. момчето я пали, дърпа си от нея с пълно гърло и избухва в кашлица
момчето: (през кашлицата) пу-кхъ-кхъ-пуша-кхъ-кхъ-кхъ-в рейса!-кхъ-кхъ-ой! ой!-кхъ-кхъ…
безрезултатно. момчето избутва цигарата през уплътнението и дочаква автобуса да достигне до спирката.
момчето скача от автобуса

[егаси, още ли четеш? o0]

the mighty moshing emo rangers

новогодишни хроники

пост

посветен на (какво правих преди обяд? а, да) спането, фотошопа, мира, мешката, васил (да е жив и здрав и по-често да си празнува рождения ден), пуретите, пицата, водката (завой клуб xD), последвалата излагация (среден коефициент 3337 от 10 по оценката на трима души), ем (от която повече няма да се плаша), мани с яката коса, зона 51, групите от декаденс нещоси феста (и най-вече на симболик, които имат някви нови песни, които са поне толкова яки, колкото старите soilwork), публиката на декаденс нещо си феста (която ме остави целия в синини и мускулна треска), девойката, която скоро май ще поразочаровам, веригата (която не съм забравил да въртя) и онзи прът (който трети ден стърчеше пред нас, преди да понесе гнева на веригата; обръщение към него: хората ще го прочетат ся тва нещо, на ти сила сега, да те видим какво ще направиш). и на всичко останало и всички останали.
и най-вече на най-тъпата фиксидея на света: отчаяно да се опитвам да не мисля xD

паднаха ми гумите и тичам на място.

концертът на 1 ег

след като бях прекарал един училищен предиобед, в който най-приятното беше, че чалгарите в съседната стая пуснаха любимия ми “бай иван” (-иване, пуснаха песен за тебе! -коя, бе? -ми “бай иван”!), а най-интересното - новата прическа на мани (аххахах), в пет без нещо хванах втората сто и осемнайска, която ми падна и се занесох в квартала на жоро от почивка, а именно в почивка, по-точно, в първа езикова гимназия “фредерик жолио-кюри”. вътре срещнах зийк (за втори път днес), аш и стан, които бяха дошли само за малко… хел ни се метна подобаващо на вратовете и след малко си запробивахме път с нея, мишел, лу и не помня кой още (а, спомних си - киро също, пламбето и досадния не знам дали и те, ама бяха в крайната дестинация; затва пък калекс предпочетоха да останат отзад) към първите редове, където видяхме анто с бас и сини цайси, славея с къса коса и още разни екземпляри. дара метна зъл поглед :D

концертът беше нашарен с кви ли не кретении (даже към края се сетиха да изгасят част от осветлението), а хел и киро бяха последни. хел, като една себеуважаваща се хел, още в самото начало се паникоса, нали, както си му е редът… после й дадох едно мое листо за късмет, но дръжката му се скъса…
двама пича - ники с клавир и един с китара хванаха да свирят разни добре познати мотиви и аз като заразмятах една ми ти коса, като взех да се излагам… външните наблюдатели после твърдяха, че хората са снимали мене вместо тия на сцената. тва не щото бях толкоз интересен, ми щото пичовете си свиреха адски добре, ама звукарят яко им беше осрал всичко и звучеше, все едно дигат шум на поразия.

предпоследната песен половината народ я взе за последна (ми нищо чудно, тя беше няква такава протяааааажна, финализираща) и се изнесе. пропуск. междувременно еск дойде и подбра сума ти народ - калекс, мани, ани, ивет и прочие. хел и киро се възкачиха на сцената, сингбекът се завъртя (мислех, че е тоя, който аз направих, но досадния и пламбето се оказа, че бяха направили по-добър) и като се разтанцуваха, па като запяха… преждеспоменатите танцьорки ги нямаше, киро не беше с костюма си, но… стана адски, ама адски добре. беден ми е речникът на суперлативи да опиша колко адско стана… искам като баба гйоца да владея думите, ама нъцки, изгубих го и тва умение някъде по пътя…

после, след като за пореден път употребих умението си да ставам невидим в автобус, отидохме на кафе в “скарлет”. оттогава допреди малко, когато майката ми се изхрачи върху душата с разговори за безсмислици, ме държеше една такава лекота…

лекота, лекота, ама безцветна бе дееба…

като на кино

преди няколко минути, смятах да напиша първия си пост в този блог, представляващ интерес за тези, незапознати с това що за животно съм.
после го забравих.

но ето, че идат най-фиксираните/фокусираните моменти от годината.

днес оставих майката да чете текстове на in flames и излязох навън. седнах на една пейка в морската и гледах хората. и видях. видях как някои хора съществуват с повече кадри в секунда от други. доставя ми известно удоволствие да ги гледам. и… когато погледнах надолу, видях и себе си такъв.

по-късно срещнах мира с някакви нейни авери, сред които джибрата. е няма такъв като него просто :Р дразнещ с простотиите си, ама някакси кефещо-дразнещ, щото, ако в тоя свят някой успява да бъде такъв кретен, то той определено е несериозен. затова пък има егаси филмовото присъствие. моменти, след като се разделих с тях, открих нещо много странно, свързано с него. щях да пиша в блога колко странно е да откриеш мистерия около някой, когото наричат “джибрата”, ама забравих за какво ставаше дума.

днес беше хубав ден (:

а прекрасната с китарата от оня ден вчера ме разочарова… изчезнали са хората, които търся, и това е. изчезнали с времето и с времената. и никакво бъдеще не виждам без тях…

отчет (допълнение)

сетих се - шестия презерватив (всъщност се пада четвърти) пуснах в дисагите на някаква лелка в буса.

отчет

днес в училище раздаваха презервативи. през ръцете ми минаха общо 6.

1. на един му се обидих, щото ми омаза ръцете с лубрикант, и го хвърлих на двора. да съхне, неговата мама!
2. един нанизах на част от щора, отчупена в “д” клас. оказа се твърде дълга и презервативът се скъса.
3. минавайки край големия кръст, който от една година насам отбелязва, че насред огромната тревна площ край даскало ще се строи църква, и който беше пален, обръщан, чупен, три бирени бутилки оставяни върху него в продължение на месеци и пр. (всичко тва не без мое участие, но затва пък и не особено успешно), реших и на него да му туря един капут. кръстът пък се оказа твърде дебел и презервативът се скъса. оставих го там.
4. един предложих на контрольорката в 148. тя не го прие, но не ме и таксува. в момента този герой на ученическия труд се намира на спокойствие в портфейла ми.
5. след като слязох, един проврях през уплътнението между двете врати на автобуса. взе го някакъв дядка, който май хал-хабер си нямаше какво е тва.
6. съответно, един ми се губи.

извод от 2 и 3: презервативите лесно се късат, затова не ги използвайте.

допълнение към 5: пък тъкмо преди да се кача в автобуса, бях поздравен с “я! исус!” от три фенки, които понечиха да ми връчат огромен букет цветя, ама аз не обичам. противни са ми. цветята, в никакъв случай фенките. в 148 вече два пъти съм крещял, че съм исус христос.