intermission!

[мегафон] the rebellion has started… [шепот] inside my head…

(днес намерих място, което ме мрази
и сам съм си го направил така
and it hit me hard)

криви макарони

“Мри, като не си мал!”
[цикличната композиция иде от само себе си.
отхвърлям я мъжки.]
“Мри, като не си мал!”
Скърцанията на химикал,
пишещ светлосиньо, на пресекулки
[суросинкяво на цепленки!! ^^^]
оглася депото
и събаря безброй лилави ледени висулки,
по-къси от микрон.
гледам гишето през крив макарон.
(излизам и се лутам из тълпата.
тя пък знае къде отива.
горката.)
присядам в един вход с фас в устата.
невидима броеница в ръката.
едно по едно падат зърната
и кехлибарът се пръска по земята.
(и оставам с пръст в устата,
и без дори примка в ръката.
отивам да скоча в реката)

стих!

нощ.
вятър!
театър!!!

лист по лист по лист се рони.
съкращават се отдолу клони,
криви като макарони.
рицари във кални брони
на колене се носят.
един жена си гони,
но не е в тва въпросът.

небето си настъргва сирене,
градът задрямал мирен е.
дали безплатен е?
чакъл сред лещата намираме.
зъбът - за вадене.

нощ!
вятър!!
театър!!!
разхожда се самотен психиатър!!!!!

повод за убийство

Сега стреляй, без колебание, стреляй за себе си. Без повод, защото ако го намериш, ще вземеш да се откажеш, познавам те. Не мисли, поне веднъж не мисли, само чувствай, стани едно с този железен молив, пишещ смърт. Стреляй!

от мира

може да се чете и като паралел на поста на ssk, но нима би било..?

…

Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.
Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.
Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.

Димитър Воев

закъсня ли тази песен?

е. ли ми посочи приликата между мен и воев или просто беше крайно време сам да я забележа? не искам крайно време, искам начално. а оня изблик пред т.? какво за него? защо ли имам чувството, че повече друг няма да има? (а ето, докато пиша тва, и вече приижда на парцали xD)
и съм станал зависим от хора като м. (марче не си ти), които да оправдаят несигурносттанерешителносттанереалността ми с безполезни, макар и донякъде интересни псевдопсихофилософски разговори…

да бъда щастлив или да бъда нещо?
лол-

сплескване (летящ старт)

ето, че ставам едно цяло.
и чувството е странно, сякаш нещо в мен се е пробудило и се е прозяло.

все едно въздухът около мен
е влажен, оттука е топъл, оттам пък - студен.
и така - вече ден.

приемам
всичко, което съм бил,
всичко, което съм постигнал
и всяка грешка, която съм допуснал,
всеки завой, по който съм свил,
всичко, което не съм достигнал,
и всеки миг, който не съм пропуснал,
за част
неразделна
от това, което всъщност съм аз.

и, дори да не мога да бъда пред вас силният, умният,
който света и човека
за нищо ги няма, аз вече потеглих по тая пътека.
цяла пустиня оставих
зад себе си, спомних си всичко, което забравих.

избърсах сърцето от прах.
и живота посрещам без страх.