история с автобус

(по действителен случай; разкрасена подобаващо за по-висока литературна “стойност”; демек половината не е вярно)

герои:
момчето (исус) - зевзек.
момичето - дама на зевзека.
контрольорката - представител на тираничната власт.
шофьор, ученици, пенсионери

действие първо и последно, момче и момиче в средно претъпкан автобус. момчето седи на седалката, а момичето стои право в обятията му.
момичето: ето я, идва!
момчето: шшт! не й обръщай внимание!
момичето шари с очи. момчето открадва, или по-скоро й лепва поредната целувка. контрольорката минава покрай тях и обира седналите нататък.
момчето: веднъж като мине покрай теб, ти се е разминало…
контрольорката: (връща се) ей, вие там, билети или карти..?
двамата не я чуват, или не й обръщат внимание.
контрольорката: вие там, двамата! платихте ли си?
вече не може да има съмнение за кого става дума.
момчето: (кокори се) щооо?
контрольорката: платихте ли си, питам!
момчето: дааа.
контрольорката го поглежда вкаменяващо.
момчето: добре, де, щом не приемате единия отговор, защо питате?
контрольорката: плащайте си, или ще слезете!
момчето: ми ще слезем, я, няма цяла вечер да се возим.
контрольорката изръмжава нещо от рода на “я не ми се прави на оригинален”. момчето и момичето си купуват билети.
момичето: виж сега какво стана! дай сега да си сменим местата!
момчето се изправя, а момичето сяда пред него. уви, ласките им са възпрепятствани от ръката на някаква леля. момчето се промушва под бариерата, която междувременно се прибира на мястото си.
лелята: (добродушно) добре, сега за теб ли да се хвана?
момчето: ми, нямам против. ама горе има дръжки. (сочи нагоре)
лелята се хваща за една от висящите дръжки и всички са щастливи до момента, в който не наближават общината
момчето: уви, тук ще се наложи да те оставя.
сбогуват се, разменят целувки и прочие. момчето се втурва към вратата, но тя се затваря под носа му, удряйки го в челото
момчето: льох!
контрольорката: кво льох?
момчето: умрях!
момчето си провира ръката през уплътнението между двете врати и я размахва със свити среден и безименен пръст. отвън го сочат. автобусът тръгва.
пътник: няма ли бутон?
момчето намира голямото червено копче “stop” и го натиска, уви, безрезултатно.
момчето: (към контрольорката) извинявайте, може ли да ме свалите от автобуса? изгонете ме, нямам билет! (изсипва билетите от портфейла си) и пари нямам! (придържа с пръст двата лева в единия край на портфейла) правя се на интересен! (размахва ръце; обръща се към някаква развеселена ученичка) ей, имаш ли цигара?
ученичката вади от джоба си пакет горна джумая и подава на момчето цигара. момчето я пали, дърпа си от нея с пълно гърло и избухва в кашлица
момчето: (през кашлицата) пу-кхъ-кхъ-пуша-кхъ-кхъ-кхъ-в рейса!-кхъ-кхъ-ой! ой!-кхъ-кхъ…
безрезултатно. момчето избутва цигарата през уплътнението и дочаква автобуса да достигне до спирката.
момчето скача от автобуса

[егаси, още ли четеш? o0]

приказка за гъза

[22:42:26] black cherry says: все още ли не искаш да ми разкажеш нещо ? : )
[22:43:35] ИзВарг says: искам, ама не знам дали мога…
[22:43:47] black cherry says: можеш! : )
[22:45:03] ИзВарг says: имало… имало едно време един гъз, който бил пуст като пустиня. и в тая пустиня крачела една камила, която се казвала палмира дачева и преподавала психология.
[22:45:13] ИзВарг says: крачела и храчела. и преподавала.
[22:45:26] ИзВарг says: окото й било синьо, като най-синия океан, в който се бил удавил един голям лош вълк.
[22:45:36] ИзВарг says: който също бил син и затова не го и спасили.
[22:46:18] black cherry says: палмира дачева ? камилите са яки..
[22:46:26] ИзВарг says: скачал с парашут, само дето освен син, бил и сит, и малко натежал. даже много. щото бил изял лилавата шапчица, барабар с все хеви метъла по нея.
[22:47:28] ИзВарг says: а в самолета, от който скочил, били буш, путин и… и тодор живков.
[22:47:39] ИзВарг says: (защото тодор живков е къде-къде по-култов от георги първанов).
[22:48:29] ИзВарг says: та, почнали да се карат кого първи да оставят в страната му…
[22:48:37] ИзВарг says: щото, нали, океан - ничия земя. в сми вода.
[22:49:02] ИзВарг says: пилотът вика - майната ви, отивам където ми е най-близо.
[22:49:33] ИзВарг says: буш се е провесил през прозореца, междувременно, и по едно време вика:
[22:50:22] ИзВарг says: “над щатите сме. докоснах статуята на свободата”.
[22:50:37] ИзВарг says: разбира се, въобще не го казал така, щото е джордж буш. изръсил глупост със същото значение.
[22:51:38] ИзВарг says: пилотът рекъл - така е, след половин час ще ви оставя във вашингтон.
[22:52:06] ИзВарг says: добре, ама някакви ветрове понесли самолета и го отнесли над бермудския триъгълник, където той започнал стремглаво да пада.
[22:53:16] ИзВарг says: това го предвидила една сляпа бабичка-екстрасенс. казала го ей така, между другото, след което продължила да рисува атомната решетка на златото.
[22:54:06] ИзВарг says: нейният пиар веднага сверил рисунката със снимките на трима ученици, които в кръжока по “направи си сам” си били сглобили електронен микроскоп.
[22:54:27] ИзВарг says: сред тези снимки имало и една компрометираща на приятелката на един от тримата.
[22:54:47] ИзВарг says: на която тя готвела мусака.
[22:55:00] ИзВарг says: но, както и да е.
[22:56:02] ИзВарг says: когато пътниците в самолета се опомнили, се оказало, че летят над някакъв град. путин се провесил през страничния прозорец за минута и след малко казал:
[22:56:10] ИзВарг says: “над москва сме. докоснах петолъчката над кремъл”.
[22:56:30] ИзВарг says: тази петолъчка така и не била махната, но не била и ремонтирана от падането на горбачов насам.
[22:57:17] ИзВарг says: докосната от ръката на владимир путин, тя се отчупила и паднала върху една бутилка водка, стърчаща върху едно паве.
[22:57:45] ИзВарг says: така, тя прекъснала действието на неутронната бомба, която щяла да избие сума ти народ, но затова пък да тури върху всяко паве водка.
[22:58:09] ИзВарг says: дали си е струвало, ще решиш сама (:
[22:58:38] ИзВарг says: но това са подробности, подробности, подробности…
[22:59:00] ИзВарг says: буш настоял да кацнат първо в америка и пилотът отстъпил.
[22:59:31] ИзВарг says: по пътя, тато се протегнал през отворения прозорец и след миг рекъл:
[22:59:36] ИзВарг says: - аха-а, над българия сме!
[22:59:40] ИзВарг says: часовникът ми изчезна!
[22:59:51] ИзВарг says: достатъчно ли е това? (: