ssk ме предизвика на дуел. брей. избирам за оръжие ром. който се напий пръв печели.
начи незнайно защо и как съм на някъв самотен остров [написах "разговор"]. убил съм ssk и съм му зел жената, охааа. ще има иако сръбска музика и скубанье под мишниците. и начи имам със 7 албума, които мога не само да ги слушам, ми и да си ги избера даже, егаси. тука има някаква намеса от ТЯХНА страна. 7 са прекалено малко, за да напиша с тях „help“ на пясъка (кво бе, по филмите винаги го правят и никога не действа)… тъй, начи.
първият албум, за който се сещам, когато си мисля кой ми е любимият албум
тва не значи, че ми е най-любимият, но нищо
не е сложно за обяснение, ама е сложно за разбиране
а и ме мързи
добре де, досега сто пъти да съм го обяснил
и пак нищо да не се е разбрало
e clayman на in flames.
в този албум дълго време намирах себе си. бях си наумил да разгадая посланието, което носи, в цялата му… цялост и го приемах като едва ли не лично предизвикатество. уви, „апатията“, която така приличаше на описаната в албума, ме поизостави май и личностните ми кризи свиха по малко по-друг път. е, на острова, докато не съм зает с жената на ssk, ще имам доста време да мисля.
следва една компилацийка от песни из албумите soundtrack to your escape, reroute to remain (дето много ги мразят), whoracle и colony, пак на същите. просто не мога да се откажа от някои песни и тва е. вива ла пиратството и на фидел кастро шапката също вива.
дотук айде от мен да мине два. после може да ги направя да се броят за три, ако не се сетя още.
дарк транквилити (тва име ацки обичам да го пиша тъй) нямат цял албум, който да си зема. сори момчета.
soilwork. охааа че ми се дослушаха. колебая се между figure number five, natural born chaos и stabbing the drama. може и sworn to a great divide – най-после да си го изслушам целия xD айде да е natural born chaos.
from autumn to ashes. [и ко кат са емо??] тук наградата да прекара един живот с мен определено печели holding a wolf by the ears. обожавам го тоя албум. просто има адски много да се чуе и прочете…
grendel – harsh generation. тука сигурно кьорава китара няма, ама нищо. води се industrial/harsh ebm, демек има много тупца тупца и агресия. пътуващ (:
svarrogh – lady vitosha. мамка му мамка му мамка му, как можах да се сетя за тоя албум чак като го прелистих в media library-то? велик, велик, велик албум. на него ще основа новия свят, с виолетово небе… една огромна луна, мъдреща се в небето денем… и една черна, нощна…
подгласници ::
[тва звучи като някаква възглавничка, която си я слагаш под гласните струни и гласът ти не се накъсва като пееш тихо и фалшиво ин флеймс на гаджето... всъщност вече има такова нещо, казва се бира]
hollenthon – with vilest of worms to dwell. също много готина музичка. симфоничен блек/мелодичен дет. пеят за разни пичозни войни и дракони ебачи. яко надъхва, ама писва.
lacuna coil – karmacode. почти достатъчно оригинален.
джендема – в бялата точка на европа. адски ми е любим тоя албум. може да го взема да ми напомня за останалия свят (;
theatre of tragedy – storm, theatre of tragedy. нямам достатъчно любими песни от тях, ама си струва да се слушат.
what’s he building in there – what’s he building in there. адски готина история има тука, но не е музика за остров (: горещо го препоръчвам тоя албум.
нова генерация, ревю – всичко. тях ги знам по сърце и душа ((: няма какво да ги вземам – оставили са следата си в мен.
после може и да напиша някъв по-сериозен пост, ако можех да изградя човечество със седем албума кво-що
ама сигурно няма
