неприятно ми е да бъда този, който получава отговор от рода на:

отказваш се още на въведението - или си малък бог на квантовата физика или взимаш нещата твърде навътре

по дяволите и за бога, не искам да чета такива неща
по-тъпи са даже от мен [какво беше писала вени г. за обективизацията]
не се пише така, деца! не се пише така

грх… неприятно ми е вече да го пиша тоя блог… хората, които могат да ме разберат, не го четат… той [аз] вече не съществува, разклони се пътят ми от него…

глобализацията е най-лошото нещо, което може да се случи на света ни.
защото никва глобализация не е, ами си е чиста американизация.
а ако структурата на обществото се американизира, американизират се хората
ако се американизират хората, се американизира реалността
а ако се американизира реалността всичко си е ебало майката

[and in this kind of town,
say, you kick somebody in the head,
they'll most likely sue you
but mad, they don't get mad...]

всякакво модерно строителство приемам за лична обида!

отново празнота, отчайваща празнота, но поглъщаща дори и отчаянието (дали, след като напиша това, ще ми го даде?) искам си неделята и понеделника, с виолетовата прекрасна и с пробуждането, в което сънят поздрави деня… [искам на маруся xD] нима всичко се разпада? [дори идолът ми - не ми е ясно той ли е - не е ли...

упражнение за читателя [понеже авторът не може да го направи]
кой е написал yesterworld на dark tranquillity? докъде sundin пише текстовете на in flames?]

бивам обичан и мразен, излъгах те пак, не го осъзнавам…

[самотата, санчо, е като салама... тя е страх от това да си самодостатъчен]

бля.

[мегафон] the rebellion has started… [шепот] inside my head…

(днес намерих място, което ме мрази
и сам съм си го направил така
and it hit me hard)

*рев*

що само до америка беееееее

ако някой случааайно има свой човек у сащите да каже…

пореден край?
този път - окончателен?
[и те така...]

[значи,] но аз открих разликата между себе си и… прочие. докато ония мухльовци живеят във вътрешните си светове, този мухльо (аз) нося в себе си единствено семето на света. и цялата тази апатия е негова защита - да не покълне в един най-обикновен несъвършен човек. да не отиде зян. но аз не зная вече как да го посея, чувствам, че не мога, не чувствам, че мога. тогава нека порасте и на свой ред разпръсне семена… и предаде щафетата нататък.

[да не забележа, че съм се събудил...?]

!

- тая мъгла не е на добре - каза чистачката. - времето ще се развали.

времето, уви, си течеше сравнително нормално, докато аз карах главата на отражението си да променя лика си и изчезва. а после се качихме на покрива и празното сиво небе беше на един юмрук разстояние.

in the kinetic energy of a moving fist
lies the birth-machine for a parallel universe…

кулите на новия свят се подаваха от върховете на блоковете… вълкът ни гледаше с интерес [и] с двете си различни очи - дали той беше светът?

neo-wolf, but older again than the lupus itself
linked its fur to the gyroscope of time - a collection of failures

а после бог е праволинейно копеле, все едно съм си пил кафето с него. и останах без олипс

промяната не трябва да бъде промяна
светът трябва за един миг да стане такъв, какъвто винаги е бил

ssk ме предизвика на дуел. брей. избирам за оръжие ром. който се напий пръв печели.

начи незнайно защо и как съм на някъв самотен остров [написах "разговор"]. убил съм ssk и съм му зел жената, охааа. ще има иако сръбска музика и скубанье под мишниците. и начи имам със 7 албума, които мога не само да ги слушам, ми и да си ги избера даже, егаси. тука има някаква намеса от ТЯХНА страна. 7 са прекалено малко, за да напиша с тях “help” на пясъка (кво бе, по филмите винаги го правят и никога не действа)… тъй, начи.

първият албум, за който се сещам, когато си мисля кой ми е любимият албум
тва не значи, че ми е най-любимият, но нищо
не е сложно за обяснение, ама е сложно за разбиране
а и ме мързи
добре де, досега сто пъти да съм го обяснил
и пак нищо да не се е разбрало
e clayman на in flames.

в този албум дълго време намирах себе си. бях си наумил да разгадая посланието, което носи, в цялата му… цялост и го приемах като едва ли не лично предизвикатество. уви, “апатията”, която така приличаше на описаната в албума, ме поизостави май и личностните ми кризи свиха по малко по-друг път. е, на острова, докато не съм зает с жената на ssk, ще имам доста време да мисля.

следва една компилацийка от песни из албумите soundtrack to your escape, reroute to remain (дето много ги мразят), whoracle и colony, пак на същите. просто не мога да се откажа от някои песни и тва е. вива ла пиратството и на фидел кастро шапката също вива.

дотук айде от мен да мине два. после може да ги направя да се броят за три, ако не се сетя още.

дарк транквилити (тва име ацки обичам да го пиша тъй) нямат цял албум, който да си зема. сори момчета.

soilwork. охааа че ми се дослушаха. колебая се между figure number five, natural born chaos и stabbing the drama. може и sworn to a great divide - най-после да си го изслушам целия xD айде да е natural born chaos.

from autumn to ashes. [и ко кат са емо??] тук наградата да прекара един живот с мен определено печели holding a wolf by the ears. обожавам го тоя албум. просто има адски много да се чуе и прочете…

grendel - harsh generation. тука сигурно кьорава китара няма, ама нищо. води се industrial/harsh ebm, демек има много тупца тупца и агресия. пътуващ (:

svarrogh - lady vitosha. мамка му мамка му мамка му, как можах да се сетя за тоя албум чак като го прелистих в media library-то? велик, велик, велик албум. на него ще основа новия свят, с виолетово небе… една огромна луна, мъдреща се в небето денем… и една черна, нощна…

подгласници ::
[тва звучи като някаква възглавничка, която си я слагаш под гласните струни и гласът ти не се накъсва като пееш тихо и фалшиво ин флеймс на гаджето... всъщност вече има такова нещо, казва се бира]
hollenthon - with vilest of worms to dwell. също много готина музичка. симфоничен блек/мелодичен дет. пеят за разни пичозни войни и дракони ебачи. яко надъхва, ама писва.
lacuna coil - karmacode. почти достатъчно оригинален.
джендема - в бялата точка на европа. адски ми е любим тоя албум. може да го взема да ми напомня за останалия свят (;
theatre of tragedy - storm, theatre of tragedy. нямам достатъчно любими песни от тях, ама си струва да се слушат.
what’s he building in there - what’s he building in there. адски готина история има тука, но не е музика за остров (: горещо го препоръчвам тоя албум.
нова генерация, ревю - всичко. тях ги знам по сърце и душа ((: няма какво да ги вземам - оставили са следата си в мен.

после може и да напиша някъв по-сериозен пост, ако можех да изградя човечество със седем албума кво-що
ама сигурно няма

на infinitely
със триста цитри
с трети мост
аз съм прост

ураган от черен пясък кожата изпепелява.
чу далечен птичи крясък, в страх косата побелява.
плът от костите се стича, кръв обагря небесата.
и си казваш: “баси пича!”. [тъй се казваш]
съдиш само по косата.

гниди гъгнат в гняв и болка
гният гадни, недоносени.
над световното дърво са ни
припокрили с нескопосани
ципокрили пеперуди.
хищни са - серат коприна.
(а светът е за двамина!
два етажа! два комина!

…нещо в мислите се срина.
скобата така остана -
кльощава, недоебана.

измъкни се.
ил’ гръмни се.

(по действителен случай; разкрасена подобаващо за по-висока литературна “стойност”; демек половината не е вярно)

герои:
момчето (исус) - зевзек.
момичето - дама на зевзека.
контрольорката - представител на тираничната власт.
шофьор, ученици, пенсионери

действие първо и последно, момче и момиче в средно претъпкан автобус. момчето седи на седалката, а момичето стои право в обятията му.
момичето: ето я, идва!
момчето: шшт! не й обръщай внимание!
момичето шари с очи. момчето открадва, или по-скоро й лепва поредната целувка. контрольорката минава покрай тях и обира седналите нататък.
момчето: веднъж като мине покрай теб, ти се е разминало…
контрольорката: (връща се) ей, вие там, билети или карти..?
двамата не я чуват, или не й обръщат внимание.
контрольорката: вие там, двамата! платихте ли си?
вече не може да има съмнение за кого става дума.
момчето: (кокори се) щооо?
контрольорката: платихте ли си, питам!
момчето: дааа.
контрольорката го поглежда вкаменяващо.
момчето: добре, де, щом не приемате единия отговор, защо питате?
контрольорката: плащайте си, или ще слезете!
момчето: ми ще слезем, я, няма цяла вечер да се возим.
контрольорката изръмжава нещо от рода на “я не ми се прави на оригинален”. момчето и момичето си купуват билети.
момичето: виж сега какво стана! дай сега да си сменим местата!
момчето се изправя, а момичето сяда пред него. уви, ласките им са възпрепятствани от ръката на някаква леля. момчето се промушва под бариерата, която междувременно се прибира на мястото си.
лелята: (добродушно) добре, сега за теб ли да се хвана?
момчето: ми, нямам против. ама горе има дръжки. (сочи нагоре)
лелята се хваща за една от висящите дръжки и всички са щастливи до момента, в който не наближават общината
момчето: уви, тук ще се наложи да те оставя.
сбогуват се, разменят целувки и прочие. момчето се втурва към вратата, но тя се затваря под носа му, удряйки го в челото
момчето: льох!
контрольорката: кво льох?
момчето: умрях!
момчето си провира ръката през уплътнението между двете врати и я размахва със свити среден и безименен пръст. отвън го сочат. автобусът тръгва.
пътник: няма ли бутон?
момчето намира голямото червено копче “stop” и го натиска, уви, безрезултатно.
момчето: (към контрольорката) извинявайте, може ли да ме свалите от автобуса? изгонете ме, нямам билет! (изсипва билетите от портфейла си) и пари нямам! (придържа с пръст двата лева в единия край на портфейла) правя се на интересен! (размахва ръце; обръща се към някаква развеселена ученичка) ей, имаш ли цигара?
ученичката вади от джоба си пакет горна джумая и подава на момчето цигара. момчето я пали, дърпа си от нея с пълно гърло и избухва в кашлица
момчето: (през кашлицата) пу-кхъ-кхъ-пуша-кхъ-кхъ-кхъ-в рейса!-кхъ-кхъ-ой! ой!-кхъ-кхъ…
безрезултатно. момчето избутва цигарата през уплътнението и дочаква автобуса да достигне до спирката.
момчето скача от автобуса

[егаси, още ли четеш? o0]