АЗ ИМАМ МОЕТО СВЕТОВЪРТЕНЕ В МЕН!

пореден край?
този път - окончателен?
[и те така...]

[значи,] но аз открих разликата между себе си и… прочие. докато ония мухльовци живеят във вътрешните си светове, този мухльо (аз) нося в себе си единствено семето на света. и цялата тази апатия е негова защита - да не покълне в един най-обикновен несъвършен човек. да не отиде зян. но аз не зная вече как да го посея, чувствам, че не мога, не чувствам, че мога. тогава нека порасте и на свой ред разпръсне семена… и предаде щафетата нататък.

[да не забележа, че съм се събудил...?]

!

come clarity

ей, затри ми се предният вариант на поста. а беше толкова хубав.

надеждата за моето бъдеще се крепи на съдържанието на предстоящия албум на in flames. яко, яко

едно “спи ми се” беше чуто като “пие ми се” и в резултат на това с “прекрасната с китарата” (в случая без китара) отидохме в морската с пат-ром-че “капитан фред”, кило бира и торба форнети… с преполовяването на алкохола вече бяхме прегърнати и прочие. но с изтрезняването въобще не прекратихме “прочие”-то, напротив… и в един момент, може би точно когато осъзнах пълното безсмислие на цялата тази история и го изразих гласно (за нейно адско разочарование…), а може и преди тва да е било, се усетих, че гласът й и думите й са като от ново българско кино. може би като на мацката от оня филм, дето отвлякоха професора и го заключиха в парното. а той си халюцинираше… искам и аз така. и сега въпросът е дали да вляза във филма й и да изляза оттам с пробудени емоции, или отново не бих успял? ненужни отбивки няма. от мен си зависи. и какво ли ще стане в понеделник? щом само спомените ми напомнят за случилото се преди броени часове…

около 7:30 се прибрах. бях известен от нашите, че славея ми е звъняла, метнах ябълка-две в гърлото, дигнах си чуковете и към зоната. уик-уик-уик-уикеда, уикеда, уикеда, в състав ерол - бас, роската - китара, владо попа от контрол - тъпани и един клавирист, дето издаваше странни звуци и му забравих името. пък и сума ти лица видях, ум да ти зайде. отначало ми причерняваше и все се скатавах, но после, като загрях, се метнах в екшъна и също най-отпред до края на шоуто. по едно време ерол се умори и ни накара да насядаме заедно с него, и тъй изсвириха една песен седнали… после свириха “иван” и аз, нали съм добро дете, суфлирах първи и трети куплет *гордо* xD “боби” аз я започнах със следния текст, понеже бандата се назландисваше:
сутрин ставам рано, с първи петли,
някъде към десет-десет и нещо,
не помня какъв беше текстът по-нататък,
но кво ме ебе, мамата си трака!
а “че гевара” главно публиката пя xD
абе болница, егаси ^^

ей това не го очаквах начи. докато си пишех симфоничната песничка и усетих друг вид помия, тоя път зародила се вътре в мен. прилича на омразата. (все още не съм се научил да различавам своите чувства и това би могло да доведе до забавни за страничния наблюдател произшествия.) интересно е кога изпитвам това. щом става дума за нея, начи не е омраза, не може да е. мъка, мъкаааа. абе ум да ти зайде. моят отдавна вече е зашол, обърнал се е наопаки и се е зашил.

абе последните (единствените) няколко месеца от живота ми вероятно биха могли да предоставят достатъчно материал за интроспективен емо албум (: дет пееха фата, евридей ай прей фор дъ седнееееес, айс ар бляк, май троут фул ъ сикнеееееес…

if i’m a writer,
i’m a poet,
i might love you,
but never show it.
you should forget me
this is a long tour
and i’ll be back
but not in time
for

чалга

чалга.
ти си чалга.

метълът е чалга.
поп-фолкът е чалга.
пънкът е чалга.
рапът е чалга.
хаусът е чалга.
а, забравих - и емото е чалга.
сетете се за още музикални стилове.
кючеците не са чалга. те винаги са истински.

да ходиш на дискотека е чалга
да ходиш на кино е чалга
да теглиш торенти е чалга
да ходиш на плаж е чалга
да ходиш на солариум е още по-чалга
да ходиш на училище е чалга
(след 8 години и половина учене на чалги се чувствам готов да вляза в някой чалга-университет и да получа висше чалга образование, барем ми помогне да си намеря чалга-бачкане, за да изкарвам чалга пари, с които да си купувам още и още и още чалга.)
да ходиш да биеш цигани е чалга
да си циганин е чалга
да караш скейт е чалга
да ходиш на фитнес е чалга
да ходиш да пиеш е чалга
да пиеш у вас си е чалга

да пиеш е чалга
да пушиш е чалга
да друсаш е чалга
да ебеш е чалга
да обичаш е чалга

да отидеш в чужбина е чалга
да останеш тук е достойно решение, след време превръщащо се в достойна чалга.

интернет е чалга.
форумите са чалга.
мирката е чалга.
скайпът е адската чалга
блоговете са чалга и те.
авторските права са чалга.

ти си чалга.
и аз съм чалга (:

по мотиви на рамбо амадеус

най-тъпият пост

ебем ти чалгата

язък за барута (ирония на съдбата)

иде неизбежното.

“две години ти трябват”, рекоха ми, две години, и съм щял да се оправя. сега съм бил лапе. ми лапе съм. и не ща да се оправям, не ща да поумнявам по техните критерии.
и, теглейки им сочната българска майна, ето, че стигнах до точно това. поех по пътя, който мразя. а, ако взема да стигна твърде далече, за да се отклоня от него, без да съм запълнил празнотата в сърцето си, мога да считам (изкуших се да напиша “можете да считате”, ама кой ли го чете това) живота си за похабен.

творчеството вече не ми доставя щастие, нито дори удовлетворение. красотата съм приел за нещо обичайно. а концепциите за чувство, за дефектна, човешка преценка (каква ирония - а аз въобще не си правя труда да преценявам ситуациите, в които попадам), за обич и тъга, и безброй още, са ми чужди.

в ума - идиот, в душата - изрод. сляп и сакат.

и ми остава само да псувам, да псувам…