днес щяхме да разрушим света

- тая мъгла не е на добре – каза чистачката. – времето ще се развали.

времето, уви, си течеше сравнително нормално, докато аз карах главата на отражението си да променя лика си и изчезва. а после се качихме на покрива и празното сиво небе беше на един юмрук разстояние.

in the kinetic energy of a moving fist
lies the birth-machine for a parallel universe…

кулите на новия свят се подаваха от върховете на блоковете… вълкът ни гледаше с интерес [и] с двете си различни очи – дали той беше светът?

neo-wolf, but older again than the lupus itself
linked its fur to the gyroscope of time – a collection of failures

а после бог е праволинейно копеле, все едно съм си пил кафето с него. и останах без олипс

промяната не трябва да бъде промяна
светът трябва за един миг да стане такъв, какъвто винаги е бил

криви макарони

„Мри, като не си мал!“
[цикличната композиция иде от само себе си.
отхвърлям я мъжки.]
„Мри, като не си мал!“
Скърцанията на химикал,
пишещ светлосиньо, на пресекулки
[суросинкяво на цепленки!! ^^^]
оглася депото
и събаря безброй лилави ледени висулки,
по-къси от микрон.
гледам гишето през крив макарон.
(излизам и се лутам из тълпата.
тя пък знае къде отива.
горката.)
присядам в един вход с фас в устата.
невидима броеница в ръката.
едно по едно падат зърната
и кехлибарът се пръска по земята.
(и оставам с пръст в устата,
и без дори примка в ръката.
отивам да скоча в реката)