като на кино

преди няколко минути, смятах да напиша първия си пост в този блог, представляващ интерес за тези, незапознати с това що за животно съм.
после го забравих.

но ето, че идат най-фиксираните/фокусираните моменти от годината.

днес оставих майката да чете текстове на in flames и излязох навън. седнах на една пейка в морската и гледах хората. и видях. видях как някои хора съществуват с повече кадри в секунда от други. доставя ми известно удоволствие да ги гледам. и… когато погледнах надолу, видях и себе си такъв.

по-късно срещнах мира с някакви нейни авери, сред които джибрата. е няма такъв като него просто :Р дразнещ с простотиите си, ама някакси кефещо-дразнещ, щото, ако в тоя свят някой успява да бъде такъв кретен, то той определено е несериозен. затова пък има егаси филмовото присъствие. моменти, след като се разделих с тях, открих нещо много странно, свързано с него. щях да пиша в блога колко странно е да откриеш мистерия около някой, когото наричат “джибрата”, ама забравих за какво ставаше дума.

днес беше хубав ден (:

а прекрасната с китарата от оня ден вчера ме разочарова… изчезнали са хората, които търся, и това е. изчезнали с времето и с времената. и никакво бъдеще не виждам без тях…

сбъркан (тоя път - не аз)

д. н. не е у ред… сега ми хрумна къв е сбъркан и реших да го напиша. ако по някаква случайност чете, здраве да е :D начи, нямам нищо против момчето, но… просто му е сбъркано мисленето. гордее се, че е III генерация музикант… не знам, това, че се занимаваш със същото нещо, с каквото и още двама души, не ми се струва повод за особена гордост. още повече, след като гореспоменатите са те отгледали с него. и, освен тва, си един най-обикновен юноша, с живот, запълнен със сума ти младежки грижи, ама не ония романтичните за приятелството, любовта, идеалите, вярата и прочее, ами тия, модерните. дето не запълват душата ти, но заемат място в нея. и за музиката не остава място… имам чувството, че за тоя тип китарата въобще не е важна, което ме изкарва от нерви, понеже е адски добър. пък с гадния му характер става егаси. въобще не виждам искрата на твореца у него и тва е.

е, поне в. си намери човек със сродни идеи. и вълкът сит, и агнето цяло. пожелавам им много творчески успехи и да изнесем с тях концерт на една сцена :D

много хаотичен пост.
а мира ме плаши. светлината на “нейното ново аз” ми се струва, че ще бъде ослепяваща.