днес

днес… беше доста голям ден. макар и сигурно да съм се провалил най-глупаво на класното по математика. удари ме на поезия, то тва не се забравя, и се получи това. после солидно се полигавих със съучениците си (имало и свестни деца в тоя клас, уви, само метъли. което е притесняващо) и за пръв път тази седмица не оставах след часовете. в буса се качих пред зоркото око на контрольорката и пак минах на аванта, някой ден късметът ще ми изневери и ще трябва да си купя билет.

чушка.
*чуш чуш*
стига бе.

после… се прибрах и… извъртането на глава към училищната програма вече не може да ми помогне.
ани (:
последните две седмици беше уместно да се неслучат. извинявай, пък :Р
и… открих. открих себе си в писанията на мира и в оня албум на сварог… магия, съща магия.

лафче

влюбването е едно от най-големите препятствия за обичта.

“най-много на секса ми пречи ебането, след него никакъв секс не мога да гледам”
- инжинера

ей това не го очаквах начи. докато си пишех симфоничната песничка и усетих друг вид помия, тоя път зародила се вътре в мен. прилича на омразата. (все още не съм се научил да различавам своите чувства и това би могло да доведе до забавни за страничния наблюдател произшествия.) интересно е кога изпитвам това. щом става дума за нея, начи не е омраза, не може да е. мъка, мъкаааа. абе ум да ти зайде. моят отдавна вече е зашол, обърнал се е наопаки и се е зашил.

абе последните (единствените) няколко месеца от живота ми вероятно биха могли да предоставят достатъчно материал за интроспективен емо албум (: дет пееха фата, евридей ай прей фор дъ седнееееес, айс ар бляк, май троут фул ъ сикнеееееес…

if i’m a writer,
i’m a poet,
i might love you,
but never show it.
you should forget me
this is a long tour
and i’ll be back
but not in time
for