днес щяхме да разрушим света

- тая мъгла не е на добре – каза чистачката. – времето ще се развали.

времето, уви, си течеше сравнително нормално, докато аз карах главата на отражението си да променя лика си и изчезва. а после се качихме на покрива и празното сиво небе беше на един юмрук разстояние.

in the kinetic energy of a moving fist
lies the birth-machine for a parallel universe…

кулите на новия свят се подаваха от върховете на блоковете… вълкът ни гледаше с интерес [и] с двете си различни очи – дали той беше светът?

neo-wolf, but older again than the lupus itself
linked its fur to the gyroscope of time – a collection of failures

а после бог е праволинейно копеле, все едно съм си пил кафето с него. и останах без олипс

промяната не трябва да бъде промяна
светът трябва за един миг да стане такъв, какъвто винаги е бил

…

Видях едно дете с крила,
отблясък през прозореца.
Замахнах с моята ръка,
стъклото с крясък се разля.
Толкова сам, колкото мога
аз в отчуждение плувам натам.
Всички сте жаби и аз просто не мога
да проговоря езика ви сам.
Здравей, здравей, студен живот!
Аз ще приема твоя шанс
и на ръба застинал бог
ще плаче тихо във аванс.

Димитър Воев

закъсня ли тази песен?

е. ли ми посочи приликата между мен и воев или просто беше крайно време сам да я забележа? не искам крайно време, искам начално. а оня изблик пред т.? какво за него? защо ли имам чувството, че повече друг няма да има? (а ето, докато пиша тва, и вече приижда на парцали xD)
и съм станал зависим от хора като м. (марче не си ти), които да оправдаят несигурносттанерешителносттанереалността ми с безполезни, макар и донякъде интересни псевдопсихофилософски разговори…

да бъда щастлив или да бъда нещо?
лол-