котаракът бегемот представя: вещицата от портобело

На вашето внимание: Frenesia (:

китарист

тоя пич ми е нещо като подарък от еск ^^

новогодишни хроники

пост

посветен на (какво правих преди обяд? а, да) спането, фотошопа, мира, мешката, васил (да е жив и здрав и по-често да си празнува рождения ден), пуретите, пицата, водката (завой клуб xD), последвалата излагация (среден коефициент 3337 от 10 по оценката на трима души), ем (от която повече няма да се плаша), мани с яката коса, зона 51, групите от декаденс нещоси феста (и най-вече на симболик, които имат някви нови песни, които са поне толкова яки, колкото старите soilwork), публиката на декаденс нещо си феста (която ме остави целия в синини и мускулна треска), девойката, която скоро май ще поразочаровам, веригата (която не съм забравил да въртя) и онзи прът (който трети ден стърчеше пред нас, преди да понесе гнева на веригата; обръщение към него: хората ще го прочетат ся тва нещо, на ти сила сега, да те видим какво ще направиш). и на всичко останало и всички останали.
и най-вече на най-тъпата фиксидея на света: отчаяно да се опитвам да не мисля xD

паднаха ми гумите и тичам на място.

концертът на 1 ег

след като бях прекарал един училищен предиобед, в който най-приятното беше, че чалгарите в съседната стая пуснаха любимия ми „бай иван“ (-иване, пуснаха песен за тебе! -коя, бе? -ми „бай иван“!), а най-интересното – новата прическа на мани (аххахах), в пет без нещо хванах втората сто и осемнайска, която ми падна и се занесох в квартала на жоро от почивка, а именно в почивка, по-точно, в първа езикова гимназия „фредерик жолио-кюри“. вътре срещнах зийк (за втори път днес), аш и стан, които бяха дошли само за малко… хел ни се метна подобаващо на вратовете и след малко си запробивахме път с нея, мишел, лу и не помня кой още (а, спомних си – киро също, пламбето и досадния не знам дали и те, ама бяха в крайната дестинация; затва пък калекс предпочетоха да останат отзад) към първите редове, където видяхме анто с бас и сини цайси, славея с къса коса и още разни екземпляри. дара метна зъл поглед :D

концертът беше нашарен с кви ли не кретении (даже към края се сетиха да изгасят част от осветлението), а хел и киро бяха последни. хел, като една себеуважаваща се хел, още в самото начало се паникоса, нали, както си му е редът… после й дадох едно мое листо за късмет, но дръжката му се скъса…
двама пича – ники с клавир и един с китара хванаха да свирят разни добре познати мотиви и аз като заразмятах една ми ти коса, като взех да се излагам… външните наблюдатели после твърдяха, че хората са снимали мене вместо тия на сцената. тва не щото бях толкоз интересен, ми щото пичовете си свиреха адски добре, ама звукарят яко им беше осрал всичко и звучеше, все едно дигат шум на поразия.

предпоследната песен половината народ я взе за последна (ми нищо чудно, тя беше няква такава протяааааажна, финализираща) и се изнесе. пропуск. междувременно еск дойде и подбра сума ти народ – калекс, мани, ани, ивет и прочие. хел и киро се възкачиха на сцената, сингбекът се завъртя (мислех, че е тоя, който аз направих, но досадния и пламбето се оказа, че бяха направили по-добър) и като се разтанцуваха, па като запяха… преждеспоменатите танцьорки ги нямаше, киро не беше с костюма си, но… стана адски, ама адски добре. беден ми е речникът на суперлативи да опиша колко адско стана… искам като баба гйоца да владея думите, ама нъцки, изгубих го и тва умение някъде по пътя…

после, след като за пореден път употребих умението си да ставам невидим в автобус, отидохме на кафе в „скарлет“. оттогава допреди малко, когато майката ми се изхрачи върху душата с разговори за безсмислици, ме държеше една такава лекота…

лекота, лекота, ама безцветна бе дееба…

за черната фея и „фръ“

след като упорито отказах да попитам една девойка (моето приятелство с която приключи преди 16 часа по, както си мислех, взаимно съгласие) „как си?“, тя ме насоли едно хубаво къв съм бил бездушен и безсърдечен и психично болен. и съм й развалил настроението при тва. и също че съм щял яко да съжалявам, дето съм отблъсквал малкото хора, опитващи се да ми бъдат фр (явно се чете „фръ“).

тва, след като тя и още една като нея (с която още не сме се избили, защото уж свирим в една и съща група) ми четоха някакъв недоизмислен морал задочно цяла нощ с половинчасови паузи за безсмислени екзистенциални дрънканици. след като заклеймиха две от качествата ми, които смятам за най-важни (простотията и дългокосието), реакциите ми бяха крайно резервирани. така и не стигнахме до консенсус, но затова пък беше едно от най-интересните ми преживявания в последно време.

след като съм излязъл от скайп, оказва се, те са завършили разговора си с обсъждане на менструалните си цикли. аз, междувременно, съм сънувал разни фентъзита.

после отидох на училище за школа по журналистика, като вместо това се оказах на лингвистика. хората от школата са готини (:

тази вечер, въпреки че в дългия чат бях заявил, че засега не намирам нужда да продължавам приятелските си отношения с тях (както по културному, така и, цитирам по памет, „махайте се от мене, вървете на путка си лелина и стойте там до второ нареждане“), девойката от началото на поста реши да поведе невинен разговор. опитите й бяха увенчани с неуспех, а хладното ми поведение, каква изненада, я отблъсна.

поуката: научих, че май все пак не съм загубил способността да ми „пука“. за голямо съжаление на моите „фръ“-та, не за изчерпани и празни образи. макар и след този пост да започна да гледам по-критично и на тях, има хора, които са ценни за мен. и тях наистина мога да нарека свои приятели.

а думите са кал, в ръцете ми – глина.
затова и не ги уважавам особено.

а на действия тепърва ми предстои да се уча. по-добре късно, отколкото никога.