Posts Tagged ‘усещане

18
яну
08

come clarity

ей, затри ми се предният вариант на поста. а беше толкова хубав.

надеждата за моето бъдеще се крепи на съдържанието на предстоящия албум на in flames. яко, яко

едно „спи ми се“ беше чуто като „пие ми се“ и в резултат на това с „прекрасната с китарата“ (в случая без китара) отидохме в морската с пат-ром-че „капитан фред“, кило бира и торба форнети… с преполовяването на алкохола вече бяхме прегърнати и прочие. но с изтрезняването въобще не прекратихме „прочие“-то, напротив… и в един момент, може би точно когато осъзнах пълното безсмислие на цялата тази история и го изразих гласно (за нейно адско разочарование…), а може и преди тва да е било, се усетих, че гласът й и думите й са като от ново българско кино. може би като на мацката от оня филм, дето отвлякоха професора и го заключиха в парното. а той си халюцинираше… искам и аз така. и сега въпросът е дали да вляза във филма й и да изляза оттам с пробудени емоции, или отново не бих успял? ненужни отбивки няма. от мен си зависи. и какво ли ще стане в понеделник? щом само спомените ми напомнят за случилото се преди броени часове…

около 7:30 се прибрах. бях известен от нашите, че славея ми е звъняла, метнах ябълка-две в гърлото, дигнах си чуковете и към зоната. уик-уик-уик-уикеда, уикеда, уикеда, в състав ерол – бас, роската – китара, владо попа от контрол – тъпани и един клавирист, дето издаваше странни звуци и му забравих името. пък и сума ти лица видях, ум да ти зайде. отначало ми причерняваше и все се скатавах, но после, като загрях, се метнах в екшъна и също най-отпред до края на шоуто. по едно време ерол се умори и ни накара да насядаме заедно с него, и тъй изсвириха една песен седнали… после свириха „иван“ и аз, нали съм добро дете, суфлирах първи и трети куплет *гордо* xD „боби“ аз я започнах със следния текст, понеже бандата се назландисваше:
сутрин ставам рано, с първи петли,
някъде към десет-десет и нещо,
не помня какъв беше текстът по-нататък,
но кво ме ебе, мамата си трака!

а „че гевара“ главно публиката пя xD
абе болница, егаси ^^

17
яну
08

днес

днес… беше доста голям ден. макар и сигурно да съм се провалил най-глупаво на класното по математика. удари ме на поезия, то тва не се забравя, и се получи това. после солидно се полигавих със съучениците си (имало и свестни деца в тоя клас, уви, само метъли. което е притесняващо) и за пръв път тази седмица не оставах след часовете. в буса се качих пред зоркото око на контрольорката и пак минах на аванта, някой ден късметът ще ми изневери и ще трябва да си купя билет.

чушка.
*чуш чуш*
стига бе.

после… се прибрах и… извъртането на глава към училищната програма вече не може да ми помогне.
ани (:
последните две седмици беше уместно да се неслучат. извинявай, пък
и… открих. открих себе си в писанията на мира и в оня албум на сварог… магия, съща магия.

15
дек
07

като на кино

преди няколко минути, смятах да напиша първия си пост в този блог, представляващ интерес за тези, незапознати с това що за животно съм.
после го забравих.

но ето, че идат най-фиксираните/фокусираните моменти от годината.

днес оставих майката да чете текстове на in flames и излязох навън. седнах на една пейка в морската и гледах хората. и видях. видях как някои хора съществуват с повече кадри в секунда от други. доставя ми известно удоволствие да ги гледам. и… когато погледнах надолу, видях и себе си такъв.

по-късно срещнах мира с някакви нейни авери, сред които джибрата. е няма такъв като него просто :Р дразнещ с простотиите си, ама някакси кефещо-дразнещ, щото, ако в тоя свят някой успява да бъде такъв кретен, то той определено е несериозен. затова пък има егаси филмовото присъствие. моменти, след като се разделих с тях, открих нещо много странно, свързано с него. щях да пиша в блога колко странно е да откриеш мистерия около някой, когото наричат „джибрата“, ама забравих за какво ставаше дума.

днес беше хубав ден (:

а прекрасната с китарата от оня ден вчера ме разочарова… изчезнали са хората, които търся, и това е. изчезнали с времето и с времената. и никакво бъдеще не виждам без тях…