ей, затри ми се предният вариант на поста. а беше толкова хубав.
надеждата за моето бъдеще се крепи на съдържанието на предстоящия албум на in flames. яко, яко
едно „спи ми се“ беше чуто като „пие ми се“ и в резултат на това с „прекрасната с китарата“ (в случая без китара) отидохме в морската с пат-ром-че „капитан фред“, кило бира и торба форнети… с преполовяването на алкохола вече бяхме прегърнати и прочие. но с изтрезняването въобще не прекратихме „прочие“-то, напротив… и в един момент, може би точно когато осъзнах пълното безсмислие на цялата тази история и го изразих гласно (за нейно адско разочарование…), а може и преди тва да е било, се усетих, че гласът й и думите й са като от ново българско кино. може би като на мацката от оня филм, дето отвлякоха професора и го заключиха в парното. а той си халюцинираше… искам и аз така. и сега въпросът е дали да вляза във филма й и да изляза оттам с пробудени емоции, или отново не бих успял? ненужни отбивки няма. от мен си зависи. и какво ли ще стане в понеделник? щом само спомените ми напомнят за случилото се преди броени часове…
около 7:30 се прибрах. бях известен от нашите, че славея ми е звъняла, метнах ябълка-две в гърлото, дигнах си чуковете и към зоната. уик-уик-уик-уикеда, уикеда, уикеда, в състав ерол – бас, роската – китара, владо попа от контрол – тъпани и един клавирист, дето издаваше странни звуци и му забравих името. пък и сума ти лица видях, ум да ти зайде. отначало ми причерняваше и все се скатавах, но после, като загрях, се метнах в екшъна и също най-отпред до края на шоуто. по едно време ерол се умори и ни накара да насядаме заедно с него, и тъй изсвириха една песен седнали… после свириха „иван“ и аз, нали съм добро дете, суфлирах първи и трети куплет *гордо* xD „боби“ аз я започнах със следния текст, понеже бандата се назландисваше:
сутрин ставам рано, с първи петли,
някъде към десет-десет и нещо,
не помня какъв беше текстът по-нататък,
но кво ме ебе, мамата си трака!
а „че гевара“ главно публиката пя xD
абе болница, егаси ^^
